Apr 24, 2013, 8:04 AM

Мама

  Poetry » Other
1K 1 1

 Мама

 

Знаех, че има чудеса, когато бях дете,

щастливо се носех на нечии криле,

всеки ден с целувка бях буден

и вярвах, че това е едно малко чудо.  

 

В трудните някои тогавашни дни

усещах как ангел бърше мойте сълзи,

сърцето подскачаше силно и лудо  

и отново вярвах в поредното чудо.

 

Тихички стъпки нощем дочувах,

когато бях болен и дълго будувах,

от приказките бе дошла една фея,

вълшебство пращаше ми да оздравея.

 

И отново завъртаха се дните,

не спирах да правя белите

и когато мислех си, че сънувам,

винаги случваше се някакво чудо.

 

Със сълзи на очи поглеждам назад

и взирам се в снимките стари,  

с трепетни ръце албума разгръщам

щом върна се в родната къща.

 

Отдавна разбрал съм в моя живот

откъде идвало е всяко чудо,

фея вълшебна и ангели няма,

зад всичко това стояла е МАМА!

 

 19.04.13 г.  Иф

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...