Дейна.1 (Даниела Петрова)
12 120
11.01.2024 г., 18:44 ч.

Мама 

  Поезия » Свободен стих
377 3 14

Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.

Тя правеше крачка, аз - две.

И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше

да не падам в калта и да вървя напред.

Тя пееше песни с глас ангелски, меден,

аз слушах с душата си -

извивките нежни са там и до днес.

Мама четеше ми стихове звучни

в зимните вечери, в малката стая,

огънят пукаше и сърцето ми детско

замираше в тази омая.

Днес разменени са ролите -

аз водя те, мамо, като малко дете,

реша косите ти бели и редя думи за теб.

Очите ти слепи са, но виждат в душата ми,

а там океан е от нежност, любов, топлина.

За тебе са, Мамо!

 

Дейна.1

© Даниела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми!
    Така е, мама е специален човек в живота на всеки един от нас.
  • Една думичка, а в нея се побира цялата любов на земята! Мама! ❤️ Сърдечен поздрав, Даниела!
  • Просълзих се, Сенилга,
    много хубаво, истинско.
    Би трябвало да се преведе на български.
  • Радвам се да споделя с вас едно стихотворение за майка ми.

    https://otkrovenia.com/ru/poetry/huu
  • Благодаря, Сенилга, че си прочела и оценила стиховете ми.
    За мама - с много любов!
  • Много драматично.
  • Благодаря, Иван, че си прочел стиховете ми. Аз съм нова тук и всяко мнение е важно за мен.
  • Трогателна, вълнуваща поезия, Даниела!
  • Благодаря, Таня!
  • Много хубаво написано!!
    Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи.
  • Тъжно е... Но е изпълнено с много признателност и любов!
    Поздравявам те!
  • Благодаря за хубавите думи, Марко! В това стихотворение всичко е едно към едно, истински преживяно.
  • Прекрасна творба, Диди !
    Тъжно е, когато трябва да се борим с времето.
    Когато най-близките ни хора, в които имаме опора, в същност, те търсят опора в нас.
    Поздрави !
Предложения
: ??:??