Мама
Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден,
аз слушах с душата си -
извивките нежни са там и до днес.
Мама четеше ми стихове звучни
в зимните вечери, в малката стая,
огънят пукаше и сърцето ми детско
замираше в тази омая.
Днес разменени са ролите -
аз водя те, мамо, като малко дете,
реша косите ти бели и редя думи за теб.
Очите ти слепи са, но виждат в душата ми,
а там океан е от нежност, любов, топлина.
За тебе са, Мамо!
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Една думичка, а в нея се побира цялата любов на земята! Мама! ❤️ Сърдечен поздрав, Даниела!
-
Просълзих се, Сенилга,
много хубаво, истинско.
Би трябвало да се преведе на български. -
Радвам се да споделя с вас едно стихотворение за майка ми.
https://otkrovenia.com/ru/poetry/huu -
Благодаря, Сенилга, че си прочела и оценила стиховете ми.
За мама - с много любов! -
Много драматично.
-
Благодаря, Иван, че си прочел стиховете ми. Аз съм нова тук и всяко мнение е важно за мен.
-
Трогателна, вълнуваща поезия, Даниела!
-
Благодаря, Таня!
-
Много хубаво написано!!
Поздравления! -
Благодаря за хубавите думи.
-
Тъжно е... Но е изпълнено с много признателност и любов!
Поздравявам те! -
Благодаря за хубавите думи, Марко! В това стихотворение всичко е едно към едно, истински преживяно.
-
Прекрасна творба, Диди !
Тъжно е, когато трябва да се борим с времето.
Когато най-близките ни хора, в които имаме опора, в същност, те търсят опора в нас.
Поздрави !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Така е, мама е специален човек в живота на всеки един от нас.