Мама
Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден,
аз слушах с душата си -
извивките нежни са там и до днес.
Мама четеше ми стихове звучни
в зимните вечери, в малката стая,
огънят пукаше и сърцето ми детско
замираше в тази омая.
Днес разменени са ролите -
аз водя те, мамо, като малко дете,
реша косите ти бели и редя думи за теб.
Очите ти слепи са, но виждат в душата ми,
а там океан е от нежност, любов, топлина.
За тебе са, Мамо!
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
