18.06.2010 г., 8:57 ч.

Мамо, мила мамо! 

  Поезия » Друга
1702 2 6

Докато тупти сърцето ти голямо,

докато си тука, докато те има

и преди да дойде вечната ти зима,

позволи ми, майко, тук да коленича

и да ти покажа колко те обичам!

Време за отсрочка, мила мамо, няма.

Даже мойта внучка вече е голяма.

И във мойта плитка много сняг белее...

Искам да ти кажа – с тебе се гордея!

Позволи ми, майко, днес да те прегърна,

майчината обич в погледа да зърна.

Искам да целуна топлите ти длани,

искам нежността им в мене да остане!

Погали ме, мамо! Искам да запомня

сладката ти ласка, любовта огромна.

Чуй ме, благославям онзи миг чудесен,

в който си ми пяла люлчината песен!

Искам днес да знаеш, докато си жива,

докато ме чуваш – с тебе бях щастлива!

После ще е късно! После е излишно!

После ще тъгувам и ще плача скришно.

И пред тебе, мамо, аз ще съм виновна,

че съм  ти спестила чувствата синовни... 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??