Жертва, жертвено мрежа плете -
оплита те в черно перде.
И разплита по тебе тъги,
сякаш насилник - не жертва, си ти.
И плете…Неусетно разплита те -
бримка, после пропуска и две,
но в каиш с още няколко вплита те.
Меродавно палто си тъче.
И опъваш, но кордата реже.
Вътре в теб нещо тресе.
Кръв обагря перата душевни.
Има ли полет за впримченото сърце?
Жертва, жертвено с устни целува,
но отровно с ума ти палува.
И сърцето единствено знае,
че под черно перде се не трае.
Ти не слушай тъкачния стан!
Нито бримките брой в тъмнината!
Остави светлината в сърцето ти -храм,
да опази човешката стряха.
Няма плетка без възел и край,
няма черно без всичките цвята.
Усмири се! Внимавай, но пей!
Всичко е възможно в живота.
© И.К. Всички права запазени
Извинявам се, да се чете: Кети.
Гавраил, рядко не се разпознават. Трудното за разделянето идва, ако емоционално или семейно си се обвързал с подобна личност. Темата е неизчерпаема, наистина. В това, което съм написала става въпрос само за един подвид манипулативни хора.
А хората сме различни, някои го правят неосъзнато, защото такъв им е характера,но други съзнателно заемат определена поза с цел изгода над другите. Що се отнася до споменаването от Кети за палача...Едно време палачът е режел глави, защото това му е била работата. Интересно щеше да е, ако знаехме, дали щеше да си я свърши, ако това му е близък човек. А иначе, жертвата на "жертвата" , според мен има две алтернативи за спасение: или игнорира и абсолютно забравя за съществуването на подобно същество или се отстранява от тази личност и си живее живота. И в двата случая манипулаторите губят целта си. Толкова по темата.