Гатанка от живота
Жертва, жертвено мрежа плете -
оплита те в черно перде.
И разплита по тебе тъги,
сякаш насилник - не жертва, си ти.
И плете…Неусетно разплита те -
бримка, после пропуска и две,
но в каиш с още няколко вплита те.
Меродавно палто си тъче.
И опъваш, но кордата реже.
Вътре в теб нещо тресе.
Кръв обагря перата душевни.
Има ли полет за впримченото сърце?
Жертва, жертвено с устни целува,
но отровно с ума ти палува.
И сърцето единствено знае,
че под черно перде се не трае.
Ти не слушай тъкачния стан!
Нито бримките брой в тъмнината!
Остави светлината в сърцето ти -храм,
да опази човешката стряха.
Няма плетка без възел и край,
няма черно без всичките цвята.
Усмири се! Внимавай, но пей!
Всичко е възможно в живота.
© И.К. All rights reserved.
Толкова по темата.
