Замразен въглероден двуокис се рони
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;
ням букет от магнитни сияния гони
скучността сред релефа проспал векове,
а небето със късове камък кове
челюстта на вулкани, видели Горгони.
Непонятно защо, неподвижен и блед,
исполинският пръстен на облак от лед
всяко лято над полюса северен ляга;
и върхът Олимпийски, изпънал гърди, ...