LeChevalier (Тошко)
184 1919
1.08.2016 г., 18:50 ч.

Марс 

  Поезия » Пейзажна, Строги форми
1008 0 7

Замразен въглероден двуокис се рони
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;

 

ням букет от магнитни сияния гони
скучността сред релефа проспал векове,
а небето със късове камък кове
челюстта на вулкани, видели Горгони.

 

Непонятно защо, неподвижен и блед,
исполинският пръстен на облак от лед
всяко лято над полюса северен ляга;

 

и върхът Олимпийски, изпънал гърди,
в атмосферата рядка на Марс се протяга
към блещукащи в мрака зелени звезди.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??