LeChevalier (Тошко)
184 1919
Aug 1, 2016, 6:50 PM

Марс 

  Poetry » Landscape, Strict forms
880 0 7

Замразен въглероден двуокис се рони
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;

 

ням букет от магнитни сияния гони
скучността сред релефа проспал векове,
а небето със късове камък кове
челюстта на вулкани, видели Горгони.

 

Непонятно защо, неподвижен и блед,
исполинският пръстен на облак от лед
всяко лято над полюса северен ляга;

 

и върхът Олимпийски, изпънал гърди,
в атмосферата рядка на Марс се протяга
към блещукащи в мрака зелени звезди.

© Тошко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??