Марс е мой владетел. И е лош
Пълен е с простаци безпардонни,
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата,
никой нищо даром не е дал,
всичко извоювах си, с рогата,
но за тях повярвай ми е жал.
Зная ги кои са и какви са.
Аз коя съм? Дяволът ме взел!
Ако параноята ги втриса,
злобата превръщат в самоцел.
Ще заключа думите, а ключа,
ще захвърля вдън морето чак.
Тристата злини да ми се случат,
дето пожелава ми простак,
пак ще бъда същата, наивна,
ще си кътам пак щурче и нощ,
ако пък рогата нейде кривнат,
Марс е мой владетел. И е лош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
