Марш на място
Вървим напред, хабейки сили,
понеже водещите нрави:
закостенели, болни, гнили
не смеем още да оставим.
Нима развива се ума ни,
когато мисленето ново
след миг на порив ще потъне
в приетото за чисто слово?!
И в смях Прогресът се обажда
от хиляди високи урви:
„Хей, нов бардак не се изгражда
с познатите ни, стари курви!”
© Марин Цанков Всички права запазени