Марш на място
Вървим напред, хабейки сили,
понеже водещите нрави:
закостенели, болни, гнили
не смеем още да оставим.
Нима развива се ума ни,
когато мисленето ново
след миг на порив ще потъне
в приетото за чисто слово?!
И в смях Прогресът се обажда
от хиляди високи урви:
„Хей, нов бардак не се изгражда
с познатите ни, стари курви!”
© Марин Цанков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!