3.03.2011 г., 15:11

Март...

1.1K 0 10

                                            

 

                                             Поле зыблется цветами,
                                             В небе льются света волны.
                                             Вешних жаворонков пенья
                                             Голубые бездны полны
                                                                            А. Н. Майков

                                                               

                                                               

 

 

Този Март е така нетипичен –

все замръква в очите ми в капчици скреж

и денят се събужда различен…

(между  кални павета – проблясва в копнеж…)

 

… и в ръцете ми нишки провира

от преплетена с бяло – червена вина

от плътта ми следите си скрила

се завръща безпътно назад – към дома…

 

Този Март не рисува усмивки

не прегръща ръцете ми в ранни зори

не запява в танцуващи рими…

(и в прозорците някак неспирно вали…)

 

Той потропва на прага премръзнал

в тих следобед акорди по струни реди

и обгърнал лозите на двора

с чучулигите нощем…

мълчи…

 

 

 

                                                                Чайковски - Март "Песента на чучулигата"

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...