Март...
Поле зыблется цветами,
В небе льются света волны.
Вешних жаворонков пенья
Голубые бездны полны
А. Н. Майков
Този Март е така нетипичен –
все замръква в очите ми в капчици скреж
и денят се събужда различен…
(между кални павета – проблясва в копнеж…)
… и в ръцете ми нишки провира
от преплетена с бяло – червена вина
от плътта ми следите си скрила
се завръща безпътно назад – към дома…
Този Март не рисува усмивки
не прегръща ръцете ми в ранни зори
не запява в танцуващи рими…
(и в прозорците някак неспирно вали…)
Той потропва на прага премръзнал
в тих следобед акорди по струни реди
и обгърнал лозите на двора
с чучулигите нощем…
мълчи…
Чайковски - Март "Песента на чучулигата"
