22.03.2022 г., 9:25 ч.

Март 

  Поезия » Пейзажна, Свободен стих
458 0 0

Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината,
изгаснала през февруари;

 

Цъфти бадемът под балкона,
излюпи бяла пеперуда.
Поех дълбоко дъх и скочих -
понесох се високо на гърба ѝ.
Чувствам, пролетта е време
за нови дъхави любови.

© Доротея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??