15.12.2011 г., 22:01

Mашина с мечта

785 0 2

 

Аз съм машина. 

Редуцирам очаквания.

Собствените си.

Изтривам ги, преди да се родят.

Аз съм майка им, но абортирам.

Те само ме натоварват

и пречат,

пък и баща им е от Ада.

Нарича се Копнеж, по фамилия - Неосъществимов.

Те ще са сираци. обречени са от самото начало

и нямам право на тях.

Затова ги избягвам.

Изпълват ме с надежди,

а после страдам.

Не ги искам.

Не мога да ги отглеждам всеотдайно,

а накрая да ме предадат.

Твърде болезнено е.

Омръзна ми да очаквам.

Безсмислено е.

Опитвам се да не изисквам...

Живея за мига.

Абстрахирам се от мислите в главата си.

А те са като рояк пчели

и ме жилят постоянно.

Раняват ме, а не умират...

Може би пък са оси. Досада.

Страх ме е да мисля,

а и не намирам смисъл...

никога не го измислям.

Разсъждавам.

Върху напразните търсения на душата.

Лутам се.

А тя е безкраен лабиринт.

Но е в плен на тялото.

На материалното...

Безсмъртна е.

Но умира всеки път,

когато я излъжат.

Истинска е.

Но понякога я фалшифицирам..

За да оцелея сред безскрупулното общество.

Маскирам я, оцветявам я в черно,

каквито са душите на останалите...

Камуфлажна ставам. Сливам се със тях.

А може би и те са част от маскарада?

Безкраен панаир на суетата.

Надявам се! Дано!

 Ще е прекрасно,

ако и те са под прикритие.

Защото иначе е страшно

и ще затънем в мрак -

от злоба и лъжи.

Дебела паяжина ще

обвива без срам

 човешките души.

Аз вярвам във ДОБРОТО и КРАСИВОТО.

Мечтая за живот без предразсъдъци.

А твоята мечта каква е?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...