21.01.2009 г., 14:18  

Маски

2K 2 14

Маски

(диалог между две "маски" на митинга)

 

 -  Да носиш маска е удобно -

зад нея ще прикриеш лесно

душа продажна и безчестна.

За триста лева е изгодно...

 

- Е, нужно е да си негодник...

 

- Ще идеш с нея на площада,

ще блъскаш хора, заграждения

и сред всеобщото презрение,

ще хвърляш камъни с наслада.

 

- Награда за това се пада!

 

- Щом мисията ти приключи,

без маска вече на лицето,

ще си пак същият несретник -  (стих - 13)*

но триста лева ще получиш.

 

- Като добро послушно куче.

 

- И след като се изтъргуваш

с добре прикрито лицемерие,

ще грабнеш чуждото доверие

 и "маските" ще критикуваш.

 

 - Или встрани ще си кротуваш...

 

------------------------------------------------------------------------------------------

           * - Имам две основателни причини да мисля, че  стих - 13  е по-добре така:

          " ти пак си . . . проклето " (Оставям липсващата дума на Вас)          

          

       1- В собственото си въображение сами решавате дали има цензура.

       2 - Римата е с по-добра акустика.

       3 - Не бих използвал точно тази, първата дума, която Ви идва на ум -

          собствената ми цензура не разрешава!

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е 2009 година?
  • Благодаря за прочита! Сега ми изглежда различно. От дистанцията на времето и на фона на извънредното положение, което май ще продължи до края на света. Платени провокатори винаги е имало. Семантиката на заглавието сякаш се е обогатила + намордници. Сега всички носим маски. По задължение. И за да си мълчим, както казваше Милен Цветков.
  • По мое скромно мнение ще се получи тъй: "ти пак си мекере проклето"
    Тъй де щом се продава...
    Харесвам поезията ти Майсторе!
  • И аз така мисля.
  • Винаги ще има продажници с маски!
    Харесах!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...