Маскарад
Ред картини излизат наяве,
все се питам какво ме измъчва
в този град мълчалив, стародавен
няма шум, шумотевица, глъчка,
много тих ми звучи карнавалът,
разпознават се само костюми,
оркестрантите свиреха вяло,
песента им е песен без думи,
но към танца отправят се маски,
срамежливо понася се говор,
даже там на крайбрежния пясък
пилигримите тръгват отново,
някак дива е тяхната песен,
вакханална, и цяла стихия,
в карнавала да пееш е лесно,
да танцуваш сред смрад и помия,
да усещаш и гневните нотки
в песента и протестните думи,
а Нептун е довлечен на лодка,
колко гневен изглежда, и шумен,
виждам груби, дебели скинари,
гологлави, в ръцете синджири,
дългокосите цветни хипари
са типични, антични кумири,
даже някъде мяркат се ланци,
много груби, масивни, от злато,
под небето от писъци кански
оцеля и смрадливото блато,
изпод него изплуват фуражки,
миризливи, измачкани, кални,
а момичета само по прашки
се натискат във сцени батални,
шумни юноши пушат цигари,
даже плюят по жълти таксита,
черни роми каруца подкарват,
ето сякаш в небето политат,
има всичко, гълтачи на огън,
акробати и куп пируети,
бял прашец, неизменната дрога
и спринцовки, игли, силуети...
Тъй отдавна върви маскарадът,
тази псевдолатино сапунка,
този път, който води към ада,
тази нощ от искри сребролунни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
