Маскарад
Ред картини излизат наяве,
все се питам какво ме измъчва
в този град мълчалив, стародавен
няма шум, шумотевица, глъчка,
много тих ми звучи карнавалът,
разпознават се само костюми,
оркестрантите свиреха вяло,
песента им е песен без думи,
но към танца отправят се маски,
срамежливо понася се говор,
даже там на крайбрежния пясък
пилигримите тръгват отново,
някак дива е тяхната песен,
вакханална, и цяла стихия,
в карнавала да пееш е лесно,
да танцуваш сред смрад и помия,
да усещаш и гневните нотки
в песента и протестните думи,
а Нептун е довлечен на лодка,
колко гневен изглежда, и шумен,
виждам груби, дебели скинари,
гологлави, в ръцете синджири,
дългокосите цветни хипари
са типични, антични кумири,
даже някъде мяркат се ланци,
много груби, масивни, от злато,
под небето от писъци кански
оцеля и смрадливото блато,
изпод него изплуват фуражки,
миризливи, измачкани, кални,
а момичета само по прашки
се натискат във сцени батални,
шумни юноши пушат цигари,
даже плюят по жълти таксита,
черни роми каруца подкарват,
ето сякаш в небето политат,
има всичко, гълтачи на огън,
акробати и куп пируети,
бял прашец, неизменната дрога
и спринцовки, игли, силуети...
Тъй отдавна върви маскарадът,
тази псевдолатино сапунка,
този път, който води към ада,
тази нощ от искри сребролунни.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Свързани произведения
Малки червеи лудо танцуват.
Чувстват себе си богоизбрани
и сред страсти те съществуват.
Всеки вижда, че той е различен. ...
Коментари
-
Благодаря Ви, Ники, Любомира, Щураче!
-
Браво!
-
Тъжно... Тази Пролет няма да има карнавал в Европа... Отлага се за 30 Април - Валпургиевата нощ...
-
Много ми хареса!
Маскарад без край!
👏👏👏 -
Стрейнджър, не знам дали си имал аквариумни рибки, но стихът ти много ми заприлича на "Карнавал на тубифекса". Събрани на топка червейчета, гърчейки се в купа с вода.
Може би е един от най-добрите ти стихове.. -
Благодаря на всички, отбили се тук!
-
да... монолит, крепко.
Маскарад - маска... рад - противоположности -
Оживя пред очите ми този маскарад. Правдиво е перото ти, поете!
-
Браво, Митко!👏Жива и силно въздействаща е картината, нарисувана от великолепната ти поезия! Маскарадът на живота е потресаващ! Аплодирам те!😍
-
Ами, по силата на циклични обстоятелства, май натам вървим...
Да опази Господ!
Защото само Господ при толкова атеисти, е убежище. -
Потръпнах, силна гротеска. Филмът няма край.
-
Ако има, става страшно...
-
Има нещо в този карнавал от Содом и Гомор...
-
Така е, Вики. Маскарад, но и не съвсем, по-скоро това е животът ни.
-
Никой не смее да погледне какво има под маските, защото може да се окаже още по-страшно. Браво, Митко!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Ако имаш предвид маскарада като психологическо състояние може да се намери близост до Мунк, но ако разгледаш стихотворението ми като редуващи се карнавални картини е далеч от Мунк, който разкрива не обективната външна , а психологическата реалност.
-
Доста експресионизъм има тук. Прилича ми на картината "Вик" на Едвард Мунк. Долу в "ниското" е точно така и доста хора се правят че този свят за тях не съществува, но за съжаление той е част от ежедневието ни.
-
Целият живот е един маскарад и всички се налага да слагаме маски, скриващи нашата същност, за да изразим любезност, за да не обидим някого, да вдъхнем надежда или да скрием нещо в нас, което не искаме да показваме, а при много хора маските са тяхната същност, фалшивата самоличност. Това не изключва присъствието на истинското у хората. Но и маскарадът си е тука...
-
Много добро! Маскарадът няма край...
-
Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
