За да спестим разбитите илюзии
на някого,
словата си превръщаме на кактуси
и ги преглъщаме.
Започва да боде душата.
Намира лек в отровни лицемерия.
Валсираме на място в студения,
добре пресметнат блясък
на дворец от лед.
Привикваме със стъкълцето.
Какво, че колелото се върти назад?
Убийствено красив е този маскарад,
а ние сме участници!
© Мариета Вълчева Всички права запазени