14.11.2007 г., 15:31

Маскарад

1.4K 0 16

За да спестим разбитите илюзии

                                                           на някого,

словата си превръщаме на кактуси

                                                и ги преглъщаме.

Започва да боде душата.

Намира лек в отровни лицемерия.

Валсираме на място в студения, 

                          добре пресметнат блясък

                                               на дворец от лед.     

Привикваме със стъкълцето.

Какво, че колелото се върти назад? 

Убийствено красив  е този маскарад,

                                         а ние сме участници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...