За да спестим разбитите илюзии
на някого,
словата си превръщаме на кактуси
и ги преглъщаме.
Започва да боде душата.
Намира лек в отровни лицемерия.
Валсираме на място в студения,
добре пресметнат блясък
на дворец от лед.
Привикваме със стъкълцето.
Какво, че колелото се върти назад?
Убийствено красив е този маскарад,
а ние сме участници!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
