20.06.2020 г., 11:12  

Маската

1.2K 8 25

 

Купих си маска от близка аптека,
дълго стоях на опашка.
Шарена бе, от материя лека.
Черните са за апаши.
 
- Моля инструкция аз да получа
как да я слагам и връзвам!
- Никой не плаща това да ви уча!
Имам клиенти и бързам! 

 

 

ПРИПЕВ:

 

Маската, маската сложиш ли, знаем -

скрит ще останеш и недосегаем.

Има ли вируси във обществото,

пак ще ни гази без жал колелото.

 

 

Маската почнах аз сам да разглеждам
и да се чудя над нея.
Може страхливец пред вас да изглеждам,
но да я сложа не смеех.
 
После запътих се към парламента
с маската си екзотична.
Там депутати без курс и без ментор,
стават актьори отлични.

 

 

 

ПРИПЕВ:

 

Маската, маската сложиш ли, знаем -

скрит ще останеш и недосегаем.

Има ли вируси във обществото,

пак ще ни гази без жал колелото.

 

 

 
20.06.2020

Редактирано за текст на песен на 04.08.2020

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели, представям ви стихотворението в редактирания му вид, пригодено вече като текст за песен. Вчера ми беше отправена покана да предложа нещо, което искам да видя облечено в мелодия и аз се спрях на този текст, заради актуалното му социално звучене. Дано композиторът одобри виждането ми!
  • Бени, извини ме, че късно видях коментара ти и ти отговарям чак сега! Зарадва ме!🌹
  • Много ми хареса, Марийче! Поздравления!
  • Съгласна съм с теб, миличка! Хубаво е човек да живее сред природата, да диша чист въздух, но и да си остане искрен и неподправен, защото душевната чистота е още по-важна!🌹
  • Страхотна метафора си използвала, Мария! В живота никой не трябва да има нужда от маска, освен които не притежават качества като искреност, честност, откритост, а къде по- точно липсват- в парламента! И не се налага инструктаж- който има или няма нещо е по рождение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...