Jun 20, 2020, 11:12 AM  

Маската

  Poetry » Parody
1.2K 8 25

 

Купих си маска от близка аптека,
дълго стоях на опашка.
Шарена бе, от материя лека.
Черните са за апаши.
 
- Моля инструкция аз да получа
как да я слагам и връзвам!
- Никой не плаща това да ви уча!
Имам клиенти и бързам! 

 

 

ПРИПЕВ:

 

Маската, маската сложиш ли, знаем -

скрит ще останеш и недосегаем.

Има ли вируси във обществото,

пак ще ни гази без жал колелото.

 

 

Маската почнах аз сам да разглеждам
и да се чудя над нея.
Може страхливец пред вас да изглеждам,
но да я сложа не смеех.
 
После запътих се към парламента
с маската си екзотична.
Там депутати без курс и без ментор,
стават актьори отлични.

 

 

 

ПРИПЕВ:

 

Маската, маската сложиш ли, знаем -

скрит ще останеш и недосегаем.

Има ли вируси във обществото,

пак ще ни гази без жал колелото.

 

 

 
20.06.2020

Редактирано за текст на песен на 04.08.2020

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятели, представям ви стихотворението в редактирания му вид, пригодено вече като текст за песен. Вчера ми беше отправена покана да предложа нещо, което искам да видя облечено в мелодия и аз се спрях на този текст, заради актуалното му социално звучене. Дано композиторът одобри виждането ми!
  • Бени, извини ме, че късно видях коментара ти и ти отговарям чак сега! Зарадва ме!🌹
  • Много ми хареса, Марийче! Поздравления!
  • Съгласна съм с теб, миличка! Хубаво е човек да живее сред природата, да диша чист въздух, но и да си остане искрен и неподправен, защото душевната чистота е още по-важна!🌹
  • Страхотна метафора си използвала, Мария! В живота никой не трябва да има нужда от маска, освен които не притежават качества като искреност, честност, откритост, а къде по- точно липсват- в парламента! И не се налага инструктаж- който има или няма нещо е по рождение!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...