13.05.2011 г., 21:14

Мастило и сълзи

990 0 0

Лист, пропит с тъга.

Истина, преструваща се на лъжа.

Кръстопът без пътен знак.

Подписан, смъртоносен пакт.

 

Ангелски шепот и лунен прах.

Илюзия без бъдеще, пореден грях.

Измъчен стон и няма следа.

Подземни вулкани, прикрити с цветя.

 

Милиони роби, чакащи за съдба.

Глуха фигура или птица в нощта.

Погребална усмивка, сякаш не боли.

Мастило, разредено със сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...