19.11.2019 г., 7:54

Материя

1.7K 1 0

Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.

А формата желае равновесие,
да може дълго да просъществува,
разкъсвана, да се запази в песните,
във мисъл, стих и спомен да битува.

Структура крехка в танц на неизвестното,
самотен код, поникнал във простора,
неволен воин, страдащ по небесното,
бленуващ за закрила и опора.

За нея вечното е цел естествена
и скръб й носи тежката й орис -
живот във свят с прогресия от тестове
за нейните мечти, обвити в горест.

Частичка информация в безкрайността,
ефирен полъх сред полето бойно,
предаващ се в застъпващи се трайности,
една след друга падащи във зноя.

С природа да стои срещу природата -
да бъде нова мерна единица,
събира сили още във утробата
и ражда се една от много жрици.

...А битката безкрайна и нестихваща
събаря колебливите структури,
в разгара си помита всички стихове
и трие всяка форма, що битува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...