Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.

А формата желае равновесие,
да може дълго да просъществува,
разкъсвана, да се запази в песните,
във мисъл, стих и спомен да битува.

Структура крехка в танц на неизвестното,
самотен код, поникнал във простора,
неволен воин, страдащ по небесното,
бленуващ за закрила и опора.

За нея вечното е цел естествена
и скръб й носи тежката й орис -
живот във свят с прогресия от тестове
за нейните мечти, обвити в горест.

Частичка информация в безкрайността,
ефирен полъх сред полето бойно,
предаващ се в застъпващи се трайности,
една след друга падащи във зноя.

С природа да стои срещу природата -
да бъде нова мерна единица,
събира сили още във утробата
и ражда се една от много жрици.

...А битката безкрайна и нестихваща
събаря колебливите структури,
в разгара си помита всички стихове
и трие всяка форма, що битува.