Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата 3
Меца беше дотърчала,
още нищо не видяла,
но сърцето й прошушна
малко мече че ще гушне.
Двете в храстите се свили
гледат я с очички мили
любопитно, но треперят.
– Мечо, тук ли ги намери?
На кого са? И дали
нещо тях не ги боли?
А защо се умълчаха?
С кой мъниците играха?
Имаше ли някой с тях?
Тебе питам, не разбрах?
... И забиват се въпроси
като трън в петите боси...
Тя задъхана се спря,
лапите към тях простря
и поиска да ги гушне.
Те пристъпиха послушно
и в прегръдката се скриха.
– Майка си ли в мен откриха? –
развълнувано възкликна
и в сърцето й поникна
обич, с грижа посадена.
Чувстваха се защитени
двете мънички мечета
и в щастливите очета
радост детска затанцува.
А на Меца й се струва,
че в сърцето й играят.
– Ще попитам! Все ще знаят!
Може би ще са разбрали
как до тук са се добрали.
Мечо сложи всичко в ред.
– Да отидем най-напред
четирима при Вълчан.
Полицейски капитан
той е и пагони носи.
А на нашите въпроси
отговора ще научи.
После чуй какво се случи.
Щом откриха го, разбраха,
че сираци вече бяха.
Без храна и дом за сън
скитали нещастни вън.
Меца се разплака даже.
Но поиска да покаже,
че е силна и изтри
не една сълза, а три.
Хвана двете за ръчичка
и мечетата самички
в новия им дом прибра.
Мечо беше я разбрал
и се съгласи веднага.
Разговор не се налага,
щом и двама са мечтали
за детенце. Те, едва ли,
в къщичката четирима
виждали са, че ще има.
– Каза ми го оня сън! –
Мечо сети се. А вън
вече тъмно взе да става.
Малките мълчат, не шават,
но, че гладни са, е ясно.
– Няма да ни бъде тясно!
А на масата до нас
има място и за вас! –
с нежност мама Меца рече.
– Как се казваш, малко мече?
То, преди да отговори,
я погледна. После: Рори –
каза с поглед към земята.
– А госпожица сестра ти?
– Като майка ни – Росина.
Ала мама се спомина
и остави ни самички
двама с моята сестричка...
– Ех, че имена чудесни! –
Меца лапа в лапа плесна.
– Но е време за вечеря
После място ще намеря
кой къде да спи. А тати
утре ще скове кревати
новички и двуетажни
за мечетата си важни.
– Аз ще спя отгоре! – Рори
със сестричката заспори.
– Не е честно, аз съм дама!
Я се виж какъв си само! –
и Росина се намеси.
. . .
Тука спускаме завеса.
Приказката продължава
в детска мечешка държава.
Хайде, без да се въртиш,
лягай като тях да спиш!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иее... Браво!
-
Мечета! Ура!
-
Да си призная, този месец наистина се чувствам така, както никога до сега. Творя почти денонощно, лягам си по задължение, много необикновено усещане за пълнота и смисленост в това, което правя ме води неуморно от едната история в следващата. Не ми се иска да свършва, Роси...
Марко, да разбирам ли, че новата роля на Вълчан ти е харесала? -
Мария, ти си в стихията си! Обожавам вече и мечетата и тази история не бива да свършва! Пожелавам си всеки ден продължение! Сякаш се връщам в детството с бате Климент и неговите рисувани истории...
-
Интересно ! Кум Вълчан,
катаджия ( но засмян),
друга роля заигра.
Полицейска ( пак добра). -
Май наистина ще се преориентирам към детска поезия, толкова ме хвалите всички!
Благодаря ти, Бени! ❤️ -
Прекрасно, Марийче!...Станах отново дете с твоите Мечо и Мецана... Удоволствие беше да те чета! Мисля, че децата имат нужда от твоята поезия и ще я харесат!
-
В един момент трябва и да спре, но мисля, че ще има още толкова истории, разделени в две книги. Половината от приключенията с малките мечета в семейството са вече готови. До края на седмицата ще си ги получите. ☀️ 🐻
Благодаря ти за постоянството, с което ги четеш, Гавраил! -
Чудесно!Продължавай!
-
Колко хубаво е сутрин да отворя очи и да прочета позитивните ви коментари!
Сякаш слънце изгрява в душата ми, а аз се чувствам като погалено мече!
Силви, Дани - благодарна съм ви! -
!!! Прекрасно!
-
Прекрасен финал, по-скоро начало на едно богато семейство.
Иска ми се да споделя Мария, че от опит се научих че децата имат безпогрешен читателски усет, дори скоро писах стихче за 15-ти септември, по идея на учителката в детската градина. И детето го научи(2 куплетчета). И там бях писала нещо, което не отговаря на истината. Естествено сина ми реагира и го оставих да промени каквото иска, дори добави имена на негови приятели, преди да го научи. Та идеята ми е, че по-лесно се стига до децата, когато се общува с тях и разбираш какво ги вълнува. Според мен приказката е чудесна за деца над 5 г. -
Мари, има вече сцена като за пикник, но на море още не съм ги завела.
Лиа, онемях, като прочетох коментара ти...Думите ти са огромна награда за мен.
Дано ги заслужавам. Ако случайно работиш с деца, прочети им нещо от историите. Ще съм ти много благодарна! -
Мария, имаш сърце и го влагаш в това, което пишеш. Създаваш и вплиташ топлина и емоционален заряд във всеки ред и човек, няма как да не откликне на написаното. Четеш и се чудиш, дали сърцето ти не е било бетонирано, защото след прочита си усетил как се е пропукало и от него се е изляла топлина и обич. Мисля си,че твоите стихотворения, биха били прекрасни примери в учебниците на децата до четвърти клас.
-
Ах изгарям от нетърпение
аз за следващото приключение
Може на пикник да отидат или на море
Мечото семейство с мечета две...
❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ -
Много ти благодаря, че имаш желание да четеш тези истории на децата! Искрено се надявам да ги харесат, нали за тях са писани!
-
Ооо, наистина прекрасна история за мечета-сирачета! Може да събуди доста добронамереност в детската градина. Аз бих я използвала с децата. Благодаря.
-
Идва ми и двете да прегърна,
толкова се радвам, щом ви зърна!
Благодаря ви, момичета! Мечетата не ме оставят на мира, така че продължаваме с историите им. Ще ви чакам пак, Ангелче и Краси! -
От къде сега се взеха
тези пухкави мечета?!
Феята ли им изпрати
мама Меца, даже тати
да си имат за подслон
топъл и уютен дом!
Тази майчина закрила
ще им носи нова сила.
Меча кашичка през зима
и любов за тях ще има!
Рори и Росина гушвай
и в леглото ти се мушвай
Поздрави, Мария! -
Приказката сама ме поведе през различните истории, аз само ги записвам, но, признавам си, с огромно удоволствие!
Благодаря ти, Марианка! Сядам пак да пиша. ❤️ -
Във втората част на книгата, Ники, ще има повече вълшебни елементи, защото децата наистина ги съзират по-лесно от нас и дори сами ги създават с въображението си. Благодаря ти!
-
В тази поредица ми липсва вълшебство, което да акцентира върху историята на Баба Меца!
Децата са много сензитивни и ще разберат, този полъх на вълшебни елементи, а и самата гора акцентира върху интересни и магични случки!
В гората с есенна дъбрава и листопад!
Като змийчета се вият разнолики листа, с алени, оранжеви и кафяви лица!
И реката буйна и нетърпелива, играе с вятър, полски хвощ и сънена трева!
А Меца се оглежда и мърмори:
-Есента е вече дошла, какво ли още ще се случи!
Докато не се показала, от лотуса фея!
С бяла рокля и венче на дъга!
-Какво се кумиш Мецо, есента е есен, с златни крила!
-Виж какво, ето ти този пръстен, изкован на синя луна!
-Като си спомниш за лято, малини и слънце горяло тази гора!
-Този пръстен ще за свети, по-ярко и жарко от звезда!
-Ето виж и дриадата Ния има подарък!
-Вземи си подаръка Мецо, давам ти последно перо от Феникс, събрало
цялото лято, събрало огън и жарка мечта! -
Гош, развесели ме! И ти прописа приказки, бе човек! Всички станахме щури от тези мечета! Да видим какви случки ще ни поднесат в детската мечешка държава!
От ❤️ сърце ти благодаря за нетърпеливото пламъче в теб, което поддържа интереса ти буден!
Честит празник и бъди жив и здрав! -
Как се спи, те питам аз,
щом се питам час по час
за историята натам...
Искам цялата да знам!
А пък ти - на ден, лъжичка -
Искам аз да зная всичко!
Но пък колкото да квакам,
като другите ще чакам,
но отде това търпение?
Обаче имам настроение -
Вече са семейство те
със дечица цели две,
Мечо, Меца и мечета.
Радвам им се на късмета!
Е, ще чакам, то е ясно,
приказно е и прекрасно 😊
Поздравявам те 🐻🌹🐻
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дани, ти успя да я изчетеш цялата!
❤️☀️❤️ Браво и на теб!