Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата 3
Меца беше дотърчала,
още нищо не видяла,
но сърцето й прошушна
малко мече че ще гушне.
Двете в храстите се свили
гледат я с очички мили
любопитно, но треперят.
– Мечо, тук ли ги намери?
На кого са? И дали
нещо тях не ги боли?
А защо се умълчаха?
С кой мъниците играха?
Имаше ли някой с тях?
Тебе питам, не разбрах?
... И забиват се въпроси
като трън в петите боси...
Тя задъхана се спря,
лапите към тях простря
и поиска да ги гушне.
Те пристъпиха послушно
и в прегръдката се скриха.
– Майка си ли в мен откриха? –
развълнувано възкликна
и в сърцето й поникна
обич, с грижа посадена.
Чувстваха се защитени
двете мънички мечета
и в щастливите очета
радост детска затанцува.
А на Меца й се струва,
че в сърцето й играят.
– Ще попитам! Все ще знаят!
Може би ще са разбрали
как до тук са се добрали.
Мечо сложи всичко в ред.
– Да отидем най-напред
четирима при Вълчан.
Полицейски капитан
той е и пагони носи.
А на нашите въпроси
отговора ще научи.
После чуй какво се случи.
Щом откриха го, разбраха,
че сираци вече бяха.
Без храна и дом за сън
скитали нещастни вън.
Меца се разплака даже.
Но поиска да покаже,
че е силна и изтри
не една сълза, а три.
Хвана двете за ръчичка
и мечетата самички
в новия им дом прибра.
Мечо беше я разбрал
и се съгласи веднага.
Разговор не се налага,
щом и двама са мечтали
за детенце. Те, едва ли,
в къщичката четирима
виждали са, че ще има.
– Каза ми го оня сън! –
Мечо сети се. А вън
вече тъмно взе да става.
Малките мълчат, не шават,
но, че гладни са, е ясно.
– Няма да ни бъде тясно!
А на масата до нас
има място и за вас! –
с нежност мама Меца рече.
– Как се казваш, малко мече?
То, преди да отговори,
я погледна. После: Рори –
каза с поглед към земята.
– А госпожица сестра ти?
– Като майка ни – Росина.
Ала мама се спомина
и остави ни самички
двама с моята сестричка...
– Ех, че имена чудесни! –
Меца лапа в лапа плесна.
– Но е време за вечеря
После място ще намеря
кой къде да спи. А тати
утре ще скове кревати
новички и двуетажни
за мечетата си важни.
– Аз ще спя отгоре! – Рори
със сестричката заспори.
– Не е честно, аз съм дама!
Я се виж какъв си само! –
и Росина се намеси.
. . .
Тука спускаме завеса.
Приказката продължава
в детска мечешка държава.
Хайде, без да се въртиш,
лягай като тях да спиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
