Вятър свеж повя в гората,

март дойде, разви листата,

зеленеят се тревички,

пеят звънко пойни птички.

Всичко живо тича, хвърка –

Меца в пещерата хърка.

Още зимен сън сънува –

как към нея кошер плува

и летят оттам пчелите,

слагат мед по сладки пити.

Тъкмо лапа тя протегна,

нещо остро как я жегна

по гърба и под ребрата –

вейка счупена, ръбата!

Меца бързо се обърна,

с мъх и клонки се загърна,

разшумяха се листата,

развалиха ѝ рахата.

Трепна сънлата и скочи –

лапите уми в поточе

и огледа се в реката

от петите до главата.

От лика си блед Мецана,

хич доволна не остана –

с тези дълги зимни пости

поотслабнала бе доста.

И по стръмната пътечка

слезе тя до село Мечка.

Знае си, при дядо Щерю

нещо вкусно ще намери.

В село Мечка няма мечки,

има само две юрдечки,

три овена вироглави,

шест овце и десет крави,

седем кучета юнаци,

двама байчовци с криваци.

А на близката бърчина –

дядо Щерю е с пчелина.

Рече – стори го Мецана

и до кошер стар застана.

Чака трепетно пчелите

с медена да дойдат пита.

А пък те се разлютиха

и край нея закръжиха,

своето ще защитават,

нищичко не щат да дават.

И Мецана се ядоса,

кошера им цапардоса.

Преобърна го в тревите

и си търти на петите.

Празен пътят ѝ излезе –

с мед обилен не замези!

Мецо, Мецо прегладняла,

мед през март де си видяла?

И пчелите не са много,

но дома си пазят строго.

Меца наша се уплаши,

към реката тя запраши.

Скри се в пясъчната ниша,

нос подаде, за да диша.

Не намерили следите,

се отказаха пчелите,

но една съзря в реката

нещо черно по средата.

Върна се и що да види –

нос стърчи, почти невидим.

Тя на него бързо кацна

и Мецана с жило мацна.

Стана страшна олелия

и ужасна гюрултия.

Меца лапите размахва,

в пръски, с рев се сгромолясва

из крайбрежните подмоли

и за милост гръмко моли.

Най-подир, изпосталяла,

се измъкна, мокра цяла.

С нос подут и много грозен,

сякаш бе в небрано лозе,

на бегом – към пещерата!

Гръмко куркат ѝ червата.

С корени и малко гъби

тя глада свиреп залъга

и зарови се в клонака

лято топло да дочака.

От едно дърво с хралупа

пресни ябълки ще хрупа,

див мед – цяла сладка пита,

най-накрая ще опита!

Ще яде, каквото свари,

долу пак не ще припари.

Че събрал е дядо Щерю

с пушки халосни потеря –

в пустото му село Мечка

хич не щат на гости мечки!

  Първата част на стихотворението /втората беше съкратена поради изискване на регламента/ спечели втора награда на конкурса за поезия за деца "Стоян Дринов" 2024, Панагюрище.