Мечка в село Мечка
Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка –
Меца в пещерата хърка.
Още зимен сън сънува –
как към нея кошер плува
и летят оттам пчелите,
слагат мед по сладки пити.
Тъкмо лапа тя протегна,
нещо остро как я жегна
по гърба и под ребрата –
вейка счупена, ръбата!
Меца бързо се обърна,
с мъх и клонки се загърна,
разшумяха се листата,
развалиха ѝ рахата.
Трепна сънлата и скочи –
лапите уми в поточе
и огледа се в реката
от петите до главата.
От лика си блед Мецана,
хич доволна не остана –
с тези дълги зимни пости
поотслабнала бе доста.
И по стръмната пътечка
слезе тя до село Мечка.
Знае си, при дядо Щерю
нещо вкусно ще намери.
В село Мечка няма мечки,
има само две юрдечки,
три овена вироглави,
шест овце и десет крави,
седем кучета юнаци,
двама байчовци с криваци.
А на близката бърчина –
дядо Щерю е с пчелина.
Рече – стори го Мецана
и до кошер стар застана.
Чака трепетно пчелите
с медена да дойдат пита.
А пък те се разлютиха
и край нея закръжиха,
своето ще защитават,
нищичко не щат да дават.
И Мецана се ядоса,
кошера им цапардоса.
Преобърна го в тревите
и си търти на петите.
Празен пътят ѝ излезе –
с мед обилен не замези!
Мецо, Мецо прегладняла,
мед през март де си видяла?
И пчелите не са много,
но дома си пазят строго.
Меца наша се уплаши,
към реката тя запраши.
Скри се в пясъчната ниша,
нос подаде, за да диша.
Не намерили следите,
се отказаха пчелите,
но една съзря в реката
нещо черно по средата.
Върна се и що да види –
нос стърчи, почти невидим.
Тя на него бързо кацна
и Мецана с жило мацна.
Стана страшна олелия
и ужасна гюрултия.
Меца лапите размахва,
в пръски, с рев се сгромолясва
из крайбрежните подмоли
и за милост гръмко моли.
Най-подир, изпосталяла,
се измъкна, мокра цяла.
С нос подут и много грозен,
сякаш бе в небрано лозе,
на бегом – към пещерата!
Гръмко куркат ѝ червата.
С корени и малко гъби
тя глада свиреп залъга
и зарови се в клонака
лято топло да дочака.
От едно дърво с хралупа
пресни ябълки ще хрупа,
див мед – цяла сладка пита,
най-накрая ще опита!
Ще яде, каквото свари,
долу пак не ще припари.
Че събрал е дядо Щерю
с пушки халосни потеря –
в пустото му село Мечка
хич не щат на гости мечки!
Първата част на стихотворението /втората беше съкратена поради изискване на регламента/ спечели втора награда на конкурса за поезия за деца "Стоян Дринов" 2024, Панагюрище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
