31.01.2008 г., 21:44

Мечта

1.1K 0 9
 

 

         Мечта

 

Страст и нежност,  долетя и заваля.

Изпълни ме с мечта  за теб.

Да  се носим ний навред.

Да се слеем занапред.

Сърцето ми позна и ми прошепна:

Истината е до теб, сграбчи я.

Със душата си я прегърни и нежно целуни.

Мечтата ми е вярна, силна и реална...

Искам всички Богове да ни попитат:

Истина ли е това, обичта ви е мечта.

Искаме вашата съдба.

 

 

           юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...