М Е Ч Т А
Очите ти – две сини езера.
Тъй мамещи! Тъй прелестни и чисти!
Сълзите ти – от бисери роса.
Два ручея от езерата бистри!
Косата ти – копринена вълна
от слънчеви лъчи и морска пяна.
Обичам те, вечернице-зора!
Родена за любов и за измяна!
Гърдите ти – вулкани във нощта,
изгарят погледа и раждат страсти.
Без жалост мамиш мъжките сърца,
и подчиняваш щения безвластни!
Снагата ти – килим от кадифе!
Ухае тя на люляк и на младост!
Със тях ли лъжеш всичките мъже?
Създадена си да даряваш радост
© Георги Иванов Всички права запазени