Мечта
Снежнобяла като кокиче,
по-загадъчна и от нощта -
след вятъра ще се затичам
да му споделя една мечта...
"Аз - цвете в черната земя
се влюбих преди време
в дявол без никакви рога.
Любовта ми беше бреме,
от лицето ми отрони се
красива момина сълза.
Знам, че той не е за мене,
но потъвам в сивата мъгла...
Затова аз те моля, вятъре
сбъдни тази моя мечта -
да сме с него двама някъде,
хванали се за ръка в нощта.
А ако не можеш да помогнеш,
то тогава мъката ми ти вземи,
разпилей я в сивото наоколо
и в багри златисти превърни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
