Mечта
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете,
голи жици, сънуващи глъчка и грак.
Януари подсмихва се: Сняг ще засвети,
още утре на двора и къщния праг.
Малка къща мълчи и раздува прането,
да изсъхне на рано дошлия зефир.
И мечтае да литне — далеко, където,
вечна пролет танцува, танцува... Безспир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
