Jan 22, 2021, 6:39 PM  

Mечта 

  Poetry » Landscape, Other
242 3 8

Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.

 

Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете,
голи жици, сънуващи глъчка и грак.
Януари подсмихва се: Сняг ще засвети,
още утре на двора и къщния праг.

 

Малка къща мълчи и раздува прането,
да изсъхне на рано дошлия зефир.
И мечтае да литне — далеко, където,
вечна пролет танцува, танцува... Безспир.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??