3.02.2021 г., 7:16

Мечта в простора

1.1K 0 2

Нейде сред океанските широти

плава приказен кораб - мечта.

Бягат пред него сребристи вълни, 

нощем пътя му сочи звезда... 

 

А на борда величествен, горд, 

познал в бездната свойта стихия, 

капитанът, пиян от възторг, 

е сякаш в плен на магия:

 

сам господар на свойто сърце, 

той сръчно руля върти.

Поел е съдбата си в свои ръце. 

Капитанът, всъщност - си ти!

 

Но с устрем към простор, свобода, 

с попътния вятър на чисти мечти,

плава корабът в самота -

самотата в твойте очи... 

 

И мъка в дръзкия поглед гори -

единствен си сред цял океан,

а в тез житейски, дълбоки води, 

е трудно да бъдеш смел капитан.

 

Но ти следвай свойта мечта, 

не я оставяй да отлети, 

макар че жаждата за свобода

с тежка самота заплати.

 

Отново бързай с кораба бял, 

дори в морето на свойте сълзи.

И след хиляди беди оцелял -

открий непознати земи!

 

 

 

 

P. S. Посветено на свободните духом! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги на мостика, Мария! Благодаря ти!
  • Калине, " дори в морето на свойте сълзи"(!!!👏) бъди горд капитан на кораба-мечта и побеждавай връхлетелите те неочаквано житейски вълни!😃

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...