3.02.2021 г., 7:16

Мечта в простора

1.1K 0 2

Нейде сред океанските широти

плава приказен кораб - мечта.

Бягат пред него сребристи вълни, 

нощем пътя му сочи звезда... 

 

А на борда величествен, горд, 

познал в бездната свойта стихия, 

капитанът, пиян от възторг, 

е сякаш в плен на магия:

 

сам господар на свойто сърце, 

той сръчно руля върти.

Поел е съдбата си в свои ръце. 

Капитанът, всъщност - си ти!

 

Но с устрем към простор, свобода, 

с попътния вятър на чисти мечти,

плава корабът в самота -

самотата в твойте очи... 

 

И мъка в дръзкия поглед гори -

единствен си сред цял океан,

а в тез житейски, дълбоки води, 

е трудно да бъдеш смел капитан.

 

Но ти следвай свойта мечта, 

не я оставяй да отлети, 

макар че жаждата за свобода

с тежка самота заплати.

 

Отново бързай с кораба бял, 

дори в морето на свойте сълзи.

И след хиляди беди оцелял -

открий непознати земи!

 

 

 

 

P. S. Посветено на свободните духом! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги на мостика, Мария! Благодаря ти!
  • Калине, " дори в морето на свойте сълзи"(!!!👏) бъди горд капитан на кораба-мечта и побеждавай връхлетелите те неочаквано житейски вълни!😃

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...