Мечтаеш ли?!
Мечтаеш ли?!
Седя си аз тук, сама,
сред безброй цъфнали цветя.
Вдишвам аромата им лек
и усещам райграса толкова мек.
Гледам слънчевия залез
как пада зад дървения навес.
Навред около мен щурците пеят
и стихове в душата ми се леят.
За теб, любими, днес мечтая.
За тебе плача и ридая.
Сред красотата на полето
мечтая за шума на морето,
където двама с тебе бяхме
и за първи път с любов се обляхме...
Там си шепнехме ние слова,
тихи и чисти като река.
Милвахме се и се галехем горещо,
радвахме се искрено на всяко нещо...
Чудо за нас бе морската вълна,
с която се плискахме като деца.
Прелестна красота са малките миди,
що събрахме без никой да ни види.
А слънцето... обичаме го, знаеш -
то бе свидетел на нашата любов,
но радвахме се, щом зад облаци се скрие...
тъй в прегръдките ти имах повод да се свия,
където ти със топлота да ме обвиеш
и че ме обичаш - отново да откриеш.
Но тъй скоро след това
ти напусна за дълго града.
Да... трябваше, аз зная,
но искам да остана с теб до края.
Ти замина, за да учиш
и чудя се днес, дали за мен тъжиш.
Аз неспирно за теб мечтая,
а ти за мен в студентската си стая?
Мечтаеш ли?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Иванова Всички права запазени
