May 6, 2008, 8:45 PM

Мечтаеш ли?! 

  Poetry » Love
1386 0 5

Мечтаеш ли?! 

 

Седя си аз тук, сама,

сред безброй цъфнали цветя.

Вдишвам аромата им лек

и усещам райграса толкова мек.

Гледам слънчевия залез

как пада зад дървения навес.

Навред около мен щурците пеят

и стихове в душата ми се леят.

За теб, любими, днес мечтая.

За тебе плача и ридая.

Сред красотата на полето

мечтая за шума на морето,

където двама с тебе бяхме

и за първи път с любов се обляхме...

Там си шепнехме ние слова,

тихи и чисти като река.

Милвахме се и се галехем горещо,

радвахме се искрено на всяко нещо...

Чудо за нас бе морската вълна,

с която се плискахме като деца.

Прелестна красота са малките миди,

що събрахме без никой да ни види.

А слънцето...  обичаме го, знаеш -

то бе свидетел на нашата любов,

но радвахме се, щом зад облаци се скрие...

тъй в прегръдките ти имах повод да се свия,

където ти със топлота да ме обвиеш

и че ме обичаш - отново да откриеш.

Но тъй скоро след това

ти напусна за дълго града.

Да... трябваше, аз зная,

но искам да остана с теб до края.

Ти замина, за да учиш

и чудя се днес, дали за мен тъжиш.

Аз неспирно за теб мечтая,

а ти за мен в студентската си стая?

Мечтаеш ли?!

© Дарина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??