Мечтание
И в тази сива утрин ще помоля Господ
да ме направи като него съвършен.
Загърбил бремето на остеопорозните си кости,
да вярвам плахо в утрешния ден.
Да жаля всяка клюмнала тревичка
в галоп прегазена от гъстата мъгла.
Нахлул в коритото на девствена рекичка,
да не помътвам бистрото с житейска кал...
Прелял се в ехото на песнопоя,
сред славеите да се преродя.
Да нося в себе си частица от прибоя
на изумрудената пролетна гора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
