И в тази сива утрин ще помоля Господ
да ме направи като него съвършен.
Загърбил бремето на остеопорозните си кости,
да вярвам плахо в утрешния ден.
Да жаля всяка клюмнала тревичка
в галоп прегазена от гъстата мъгла.
Нахлул в коритото на девствена рекичка,
да не помътвам бистрото с житейска кал...
Прелял се в ехото на песнопоя,
сред славеите да се преродя.
Да нося в себе си частица от прибоя
на изумрудената пролетна гора.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
