18.10.2011 г., 11:59

Мечтата на бедняка

732 0 10

МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА

 

 

Не съм дошъл да се сбогуваме.

Снемете маските.

Излишни са думите.

От ясно по-ясно е.

 

Вече не вярвам в поличби.

Приберете си иконите.

Аз съм роден да обичам.

Вие – да се молите.

 

Хайде да хвърлим оковите.

Вашите – бичовете.

Моите – злобата.

И да си кажем право всичко.

 

И нека Бог и Сатаната онемели да ни зяпнат

и да се прегърнат.

После, свели поглед към земята,

за нас да се помолят в църква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...