18.10.2011 г., 11:59

Мечтата на бедняка

734 0 10

МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА

 

 

Не съм дошъл да се сбогуваме.

Снемете маските.

Излишни са думите.

От ясно по-ясно е.

 

Вече не вярвам в поличби.

Приберете си иконите.

Аз съм роден да обичам.

Вие – да се молите.

 

Хайде да хвърлим оковите.

Вашите – бичовете.

Моите – злобата.

И да си кажем право всичко.

 

И нека Бог и Сатаната онемели да ни зяпнат

и да се прегърнат.

После, свели поглед към земята,

за нас да се помолят в църква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...