МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА
Не съм дошъл да се сбогуваме.
Снемете маските.
Излишни са думите.
От ясно по-ясно е.
Вече не вярвам в поличби.
Приберете си иконите.
Аз съм роден да обичам.
Вие – да се молите.
Хайде да хвърлим оковите.
Вашите – бичовете.
Моите – злобата.
И да си кажем право всичко.
И нека Бог и Сатаната онемели да ни зяпнат
и да се прегърнат.
После, свели поглед към земята,
за нас да се помолят в църква.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
