Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море,
все си те спомням бурно и красиво.
Живееш в мечтите ми като на малко дете,
харесвам те, обичам те солено и пенливо.
Почакай ме мое мило море ще се завърна,
ще погаля вълните ти а тебе ще прегърна.
И ще стоплиш отново моята изстрадала душа,
а слънцето ще ни гали пак както някога.
Отново ще усмихнеш и успокоиш моята душа,
и ще изчезнат веднага моята самота и тъга!
Ще се отпусна върху някоя твоя голяма вълна',
ще живея по морски, мечта, живот за мига!
А като вървя по пясъка ти ще оставя следа
и ти няма никога да я изтриеш с вълна.
И ще вървят по нея хората, моите деца,
както четат моите стихове написани от душа!
© Валентин Миленов Всички права запазени