28.07.2022 г., 9:24

Мечтая

1.4K 2 1

                    Мечтая

 

 

 

Когато сърцето ми превръща се в море,

пенливи вълни от него идват на талази.

То връща ми спомените още от дете,

а от небето слънцето жарко пече ли пече.

 

Ти си в мен мое мило Черно море,

все си те спомням бурно и красиво.

Живееш в мечтите ми като на малко дете,

харесвам те, обичам те солено и пенливо.

 

Почакай ме мое мило море ще се завърна,

ще погаля вълните ти а тебе ще прегърна.

И ще стоплиш отново моята изстрадала душа,

а слънцето ще ни гали пак както някога.

 

Отново ще усмихнеш и успокоиш моята душа,

и ще изчезнат веднага моята самота и тъга!

Ще се отпусна върху някоя твоя голяма вълна',

ще живея по морски, мечта, живот за мига!

 

А като вървя по пясъка ти ще оставя следа

и ти няма никога да я изтриеш с вълна.

И ще вървят по нея хората, моите деца,

както четат моите стихове написани от душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...