Мечтая

                    Мечтая

Когато сърцето ми превръща се в море,

пенливи вълни от него идват на талази.

То връща ми спомените още от дете,

а от небето слънцето жарко пече ли пече.

Ти си в мен мое мило Черно море,

все си те спомням бурно и красиво.

Живееш в мечтите ми като на малко дете,

харесвам те, обичам те солено и пенливо.

Почакай ме мое мило море ще се завърна,

ще погаля вълните ти а тебе ще прегърна.

И ще стоплиш отново моята изстрадала душа,

а слънцето ще ни гали пак както някога.

Отново ще усмихнеш и успокоиш моята душа,

и ще изчезнат веднага моята самота и тъга!

Ще се отпусна върху някоя твоя голяма вълна',

ще живея по морски, мечта, живот за мига!

А като вървя по пясъка ти ще оставя следа

и ти няма никога да я изтриеш с вълна.

И ще вървят по нея хората, моите деца,

както четат моите стихове написани от душа!