Нощ. И толкова е тихо.
Лунен лъч пред мен изгря.
Облаците с бяг се скриха –
по вълшебен път вървя.
Тръпне звездната постеля.
Виждам твоите очи.
Ти небесна си ми фея,
но душата ти мълчи.
Търся те любов последна,
искам с тебе да летя.
С жар ръцете да протегна –
към любимата жена!
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени