12.12.2019 г., 17:17 ч.

Мечти 

  Поезия
535 0 5

— Еххх, мечти хиляда имам!

 

— А работиш ли за тях?

 

Отрицателно ми кима:

 

— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи...
Колелото те върти,
гледа все да те намръщи,
но пък, еххх, какви мечти!

 

— Хубаво, де, кой те спира?
Давай, действай, започни!

 

— Абе, я не ме нервирай!
Най-напред да уточним:
Виж ме, аз не съм на двайсе'!
Да се бъхтя? Нямам кръст.
А парици? Йок, нанайсе!

 

Вече ми размахва пръст.

 

— Е, защо са ти тогава
тез мечти без цел?

 

— Абе к'вото ще да става!
Карай! Дяволът ги взел!

 

И обърна се сърдито,
тръгна, даже не разбра,
че аз просто се опитах
не мечтите му да спра,
а напротив - да го жегна
и успях... почти!
На мечти поне олекна,
но пък, еххх, какви мечти!

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??