Мечти
— Еххх, мечти хиляда имам!
— А работиш ли за тях?
Отрицателно ми кима:
— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи...
Колелото те върти,
гледа все да те намръщи,
но пък, еххх, какви мечти!
— Хубаво, де, кой те спира?
Давай, действай, започни!
— Абе, я не ме нервирай!
Най-напред да уточним:
Виж ме, аз не съм на двайсе'!
Да се бъхтя? Нямам кръст.
А парици? Йок, нанайсе!
Вече ми размахва пръст.
— Е, защо са ти тогава
тез мечти без цел?
— Абе к'вото ще да става!
Карай! Дяволът ги взел!
И обърна се сърдито,
тръгна, даже не разбра,
че аз просто се опитах
не мечтите му да спра,
а напротив - да го жегна
и успях... почти!
На мечти поне олекна,
но пък, еххх, какви мечти!
© Петя Гечева All rights reserved.
