Мечтите като ангели
пазят ме в студени нощи,
с мен те да бродили,
падали, плакали и блестяли.
Те прогониха мрака,
когато искаше да ме прегърне,
за първи път щом сърцето заплака.
Те ще помогнат на любовта да се завърне.
Посветено
© Боян Боев Всички права запазени