15.06.2007 г., 12:29 ч.

Между метафори и съмнения 

  Поезия
657 0 5
Тревите ти
зелени
(като нечии очи)

блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...

Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)

А вечерта е чакана
(не винаги до края)

*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?

© Стаси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??