Между метафори и съмнения
Тревите ти
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...
Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)
А вечерта е чакана
(не винаги до края)
*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...
Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)
А вечерта е чакана
(не винаги до края)
*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стаси Всички права запазени
