Между метафори и съмнения
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...
Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)
А вечерта е чакана
(не винаги до края)
*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?
© Стаси All rights reserved.