Между метафори и съмнения
Тревите ти
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...
Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)
А вечерта е чакана
(не винаги до края)
*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна
роса
(като сълза)
...
Утринта ти е забравена
(мъка,
приглушена и сподавена)
А вечерта е чакана
(не винаги до края)
*ако изчакаш я...
искаш ли да знаеш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стаси Все права защищены
