5.12.2010 г., 12:12

Между небето и земята

716 0 9

Какво е да си на кръстопът -

разпъната между тъгата

и скритата  мечта без плът,

спасяваща от самотата?

 

Не знам къде съм -

дали съм долу на земята,

с проблемите и стреса,

с болките и със тъгата!

 

Или съм горе в небесата -

във облаците да се рея?

И да се радвам с чудесата,

които ми дарява тайна фея?

 

Тъй искам да мечтая,

да грабна с пълни шепи обичта,

да засияя

и хиляди усмивки да даря!

 

Как хубави са моите фантазии,

но тъй далеч са от реалността...

Защо ли раждат се наказани

да бъдат преживяни само в мисълта?

 

Дали да бъда долу на земята,

или горе да се възнеса?

Не може да съм по средата...

а долу няма чудеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повечето сме така...Поздрави за хубавия стих!
  • Радвам ти се на поезията,браво!
  • ДА,СЕГА ВЕЧЕ РАЗБРАХ,ЧЕ И ТУК ИМА ЧУДЕСА И НАЙ-ХУБАВОТО ЧУДО Е "ОТКРОВЕНИЯ"ТОВА Е ЕДИН СВЯТ, В КОЙТО СЕ ПОТОПЯВАШ И СЪБИРАШ СИЛАТА ДА ПРЕЖИВЕЕШ ГРУБАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НАВЪН!ЧУВСТВАШ СЕ ВСРЕД СРОДНИ ДУШИ,КОИТО ИЗПЪЛВАТ ДУШАТА И ДЕНЯ С ПОЕЗИЯ И КРАСОТА!БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • И "долу" има чудеса. Те наглед са малки, но дават много на човека. Поздрав за хубавия стих!
  • Радвай се на чудесата, които ти дарява "тайна фея", само така може да се оцелее днес! Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...