5.12.2010 г., 12:12

Между небето и земята

718 0 9

Какво е да си на кръстопът -

разпъната между тъгата

и скритата  мечта без плът,

спасяваща от самотата?

 

Не знам къде съм -

дали съм долу на земята,

с проблемите и стреса,

с болките и със тъгата!

 

Или съм горе в небесата -

във облаците да се рея?

И да се радвам с чудесата,

които ми дарява тайна фея?

 

Тъй искам да мечтая,

да грабна с пълни шепи обичта,

да засияя

и хиляди усмивки да даря!

 

Как хубави са моите фантазии,

но тъй далеч са от реалността...

Защо ли раждат се наказани

да бъдат преживяни само в мисълта?

 

Дали да бъда долу на земята,

или горе да се възнеса?

Не може да съм по средата...

а долу няма чудеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повечето сме така...Поздрави за хубавия стих!
  • Радвам ти се на поезията,браво!
  • ДА,СЕГА ВЕЧЕ РАЗБРАХ,ЧЕ И ТУК ИМА ЧУДЕСА И НАЙ-ХУБАВОТО ЧУДО Е "ОТКРОВЕНИЯ"ТОВА Е ЕДИН СВЯТ, В КОЙТО СЕ ПОТОПЯВАШ И СЪБИРАШ СИЛАТА ДА ПРЕЖИВЕЕШ ГРУБАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НАВЪН!ЧУВСТВАШ СЕ ВСРЕД СРОДНИ ДУШИ,КОИТО ИЗПЪЛВАТ ДУШАТА И ДЕНЯ С ПОЕЗИЯ И КРАСОТА!БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • И "долу" има чудеса. Те наглед са малки, но дават много на човека. Поздрав за хубавия стих!
  • Радвай се на чудесата, които ти дарява "тайна фея", само така може да се оцелее днес! Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...