20.09.2007 г., 22:11

Между отминалите спомени

1K 0 3

Между отминалите спомени
се забавлявам, без да помня много.
Отминалото ме влече -
как мога да избягам аз от него?

Не ми е интересно да съм тук,
но другаде къде ли да отида?

В ухото ми се чува звън,
а светлината се увива... и шепне ми:
“Бъди щастлива”.

Със силното желание да се бунтувам,
аз искам любовта изчистена да свети,
че аз съм много хитро женско цвете,
щом пак цъфтя… сред бурени проклети!

2006
ред. 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...