Между отминалите спомени
се забавлявам, без да помня много.
Отминалото ме влече -
как мога да избягам аз от него?
Не ми е интересно да съм тук,
но другаде къде ли да отида?
В ухото ми се чува звън,
а светлината се увива... и шепне ми:
“Бъди щастлива”.
Със силното желание да се бунтувам,
аз искам любовта изчистена да свети,
че аз съм много хитро женско цвете,
щом пак цъфтя… сред бурени проклети!
2006
ред. 2007
© Ема Венева Всички права запазени