7.05.2020 г., 16:03

Между покоя и хаоса...

1.9K 1 4

Между покоя и хаоса...

                       е амплитудата на моето трептене...

Между покоя и хаоса...

                       е траекторията на моя път...

Между покоя и хаоса...

                       е тишината с открити истини...

Между покоя и хаоса...

                       е усещането ми за цялостност...

Между покоя и хаоса...

                       е моето бакърено-оранжево сияние...

Между покоя и хаоса...

                       е грифът с моите най-фини струни...

Между покоя и хаоса...

                       е вечното търсене на смисъл...

Между покоя и хаоса...

                       с душа отворена за птици...

 

                               © Павлина Петрова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса...

Между покоя и хаоса...
10,00 лв.
1.9K 1 1

Коментари

Коментари

  • Цял един живот между две думи...
  • Точно така е, Павлина! Между покоя и хаоса се изнизва живота на човека! Поздравления!
  • Между покоя и хаоса съм…
    аз – подредената…
    Цялата – и извор, и жажда…
    Нагазвам в тишината
    с неизмислени истини,
    с недописани стихове…
    В рима накъсана… душата ми
    покълва във ритъм…
    А умора и грапавост
    непонятно се скриват.
    И поглеждам навътре –
    спомени… спусък допрели…
    Търся пролука за мечтите…
    Неподредените…

    ... Цял един живот така - между покоя и хаоса...

    Благодаря, Марко, че беше тук.
  • Между покоя и хаоса...
    точно там се намира творбата ти.
    Поздрави за която !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...